Гущеров мрак
Откъм къщата свлече се мрак.
Като гущер пълзеше към портата.
Изненадано-рошав и благ,
чакал хиляди есени хората.
И заблъска прозорците с жар.
Оцвети, прегорели, надеждите.
С две стипчиви луни, като нар,
си плати. Да си върне копнежите
по онези отминали дни,
дето чуваше глас във капчуците
и му светеха кръшни звезди,
недочакали дните му кучешки.
А тогава той бе светлина
и лъщеше в очите на къщата
като блага, едничка луна,
като шарка по сивите пътища.
Затова изпълзя, оцветен.
Заблудиха го, есенни, листите.
Даде хиляден дан да е ден.
Но бе мрак. И, безцветен, си липсваше.
06.11.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
