Хайде, отчупи се...
Хайде, отчупи се...
Хайде, отчупи се от мен, остави ме половин човек.
Аз го заслужавам и нямам логично оправдание.
Така и така, самотата е статус отдавна за мене приет,
с който споделям спокойно ежедневните си пререкания.
Хайде, отчупи се от мен и нека боли и кърви.
Нека грозните белези да ми припомнят поуките.
Идеята за половинчато бъдеще душата не крепи
и надали с нея се избягват депресията и злополуките.
Но ти, хайде, отчупи се от мен и намали тежкото бреме.
Безсънните нощи са едно добро начало...
А и за ангела в теб ще имаш ценно време,
което, напоследък, губиш с мен и вече е банално.
Хайде, отчупи се вече ако искаш и не се измъчвай -
искам да виждам усмивката ти да те украсява...
Просто разкажи на хората за мен, нека знаят моя случай,
запомни лицето ми, очите и любовта, с която злоупотребявам.
Отчупи се или си остани, защото се напуквам до смърт.
Изсъхна усмивката ми, а е ред на сърцето.
А то бие наполовина за теб, наполовина - за мъничко плът
и докато спре за почивка, ще е за теб отредено... на съхранение в духовното ми гето.
© Михаил Попов All rights reserved.
