Хамелеонщини
Животът е река.
Ту бързеи, ту вирове,
ту брегове, създадени да галят глезените ти със ситен пясък,
ту кални порои, след които единствената твърда земя ти е дъното.
И
или се учиш да плуваш всякакви стилове,
или се оставяш да те влачи.
Ужас! Толкова изтъркано сравнение,
казваш си.
Аз не съм от тия,
казваш си,
дето се оставят на течението.
Миличко...
Течението е хамелеон –
приема цвета на различни
глаголи:
зяпам телевизия;
чета клюкини;
блуждая в желания, които отлагам безкрайно;
обръщам гръб на чуждата болка
(стига ми моята!)
и на текстове, по-дълги от няколко реда
(моля-моля, крадат ми от времето!);
предпочитам да се усмихвам, докато си повярвам,
да лайквам сладки снимчици на бебенца и котенца,
ей тъй, да избягам за малко от сивото, грозното, тъпото, гадното;
после се връщам в сивото, грозното, тъпото, гадното,
и го живея с изтръпнала душа
с лице на жертва...
Мълчиш.
Нищичко не казваш.
В очите ти се отразява сянка на
хамелеон.
Миличко...
Да те науча ли да плу...
Не, стига де, изслушай ме,
не ми обръщай...
По дяволите, пак ли...
© Миа Сердарева All rights reserved.
