Хан Тервел
Хан Тервел
Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,
на хан Кубрат внука, един войн славен.
Ти никога преди Византия не преви глава,
те пред теб покланяха се и търсеха помощта.
Хане тебе Византия те някога призна,
с титла кесар тогава те възнагради тя.
След време думата си тя отново наруши,
и затова с много свидни жертви тя заплати.
Хане ти в битка спасил си някога Европата,
спасил си я от арабите, спасил цивилизацията.
Сега тя отдавна за жалост забравила е това,
за всички тя е майка, но за българите мащеха.
Хане къде си, българино къде си ти сега,
гледаш ни от синьото небе с голяма тъга.
Ние българите вече не сме великия народ,
тъжни сме, бедни сме и работим под хомот!
© Валентин Миленов All rights reserved.
