Понякога в главата ми е хаос.
Очите ми излъчват гняв.
Сърцето ми тупти с буйна ярост.
Показвайки на хората различен нрав.
Не мога да търпя на хората лъжите.
Ехидните усмивки под мустак.
И чакам с престорено спокойствие аз дните
Когато истината ще е за човека знак.
Аз читав съм и не ми пука.
На лицемерите, за ниската оценка.
Взел съм си поредната поука.
От живия живот и таз поредна сценка.
© Hristo Hristov All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
