Apr 23, 2024, 9:48 AM

Хаос 2

606 0 0

Понякога в главата ми е хаос.

Очите ми излъчват гняв.

Сърцето ми тупти с буйна ярост.

Показвайки на хората различен нрав.

 

Не мога да търпя на хората лъжите.

Ехидните усмивки под мустак.

И чакам с престорено спокойствие аз дните

Когато истината ще е за човека знак.

 

Аз читав съм и не ми пука.

На лицемерите, за ниската оценка.

Взел съм си поредната поука.

От живия живот и таз поредна сценка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...