Понякога в главата ми е хаос.
Очите ми излъчват гняв.
Сърцето ми тупти с буйна ярост.
Показвайки на хората различен нрав.
Не мога да търпя на хората лъжите.
Ехидните усмивки под мустак.
И чакам с престорено спокойствие аз дните
Когато истината ще е за човека знак.
Аз читав съм и не ми пука.
На лицемерите, за ниската оценка.
Взел съм си поредната поука.
От живия живот и таз поредна сценка.
© Hristo Hristov Всички права запазени