23.04.2024 г., 9:48

Хаос 2

605 0 0

Понякога в главата ми е хаос.

Очите ми излъчват гняв.

Сърцето ми тупти с буйна ярост.

Показвайки на хората различен нрав.

 

Не мога да търпя на хората лъжите.

Ехидните усмивки под мустак.

И чакам с престорено спокойствие аз дните

Когато истината ще е за човека знак.

 

Аз читав съм и не ми пука.

На лицемерите, за ниската оценка.

Взел съм си поредната поука.

От живия живот и таз поредна сценка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...