23.04.2024 г., 9:48

Хаос 2

608 0 0

Понякога в главата ми е хаос.

Очите ми излъчват гняв.

Сърцето ми тупти с буйна ярост.

Показвайки на хората различен нрав.

 

Не мога да търпя на хората лъжите.

Ехидните усмивки под мустак.

И чакам с престорено спокойствие аз дните

Когато истината ще е за човека знак.

 

Аз читав съм и не ми пука.

На лицемерите, за ниската оценка.

Взел съм си поредната поука.

От живия живот и таз поредна сценка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...