Jun 6, 2017, 10:40 PM

Характеристика

705 0 0

     Ний всички сме подобни на коли,

     потъващи в сервиза на Живота!!!

     Достатъчно е там да ни очукат,

     да ни "погалят" с едрата шкурка,

     два слоя кит, малко боя,

     дано да хвръкнем пак по 

     Времевата Магистрала!!!

     Дано намерим ханчето "Л Ю Б О В"!

     Та белким срещнем свойта половинка –

     та да мирясаме оттук насетне...

     

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Манов All rights reserved.

 

 

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...