Харесва ми
Харесва ми вятърът тихо да пее
в спокойния есенен ден.
Мойте жита... Как зеленеят!
Очите ти - в тях са и в мен...
Харесва ми, когато черна забрадка
е хвърлила майчицата земя!
Каква красота! А е толкова кратка,
преди да я скрие снега.
Харесва ми да мисля, че ще сме вечни,
че нашата обич... Тя не умира!
Натрупваме опит... Колко сърдечност,
колко и искреност в Пътя намираме?!
Харесва ми и това, и не лъжа, нали,
че трябва ни малко почивка...
Да се търкаляме с тебе в некосени треви...
Да усещаме всяка извивка...
Харесва ми, преди Оная, да дойде
да ни вземе при Небесния ни Отец,
по твоето тяло жегата знойна,
по твойте гърди - цветен прашец...
Харесва ми чудото на твоите длани,
на твоите коси буйния поток...
Цветен бутон за мен... И Желание...
Магия... и Тайнство... и Сок...
Сега сме в житата! А после - под тях...
На Господ е мъдро окото.
Когато си млад - всичко е грях,
а стар ли си - "риташ кросното"...
Небесното царство и хорската памет
са толкова крехки, че страдам...
На мен ми харесва далечния пламък
и полетът устремен на цикадата!
На мен ми харесва, но без сълзи и без болка
да живея с любов всеки ден!
Като глухарче, с ореол на осколки
да е Бог. Над мен... и във мен...
© Красимир Дяков All rights reserved.
