Hаследство
Просторът ти до шепичка е свит,
до шиник жито, но с пелин е смляно.
И все не сте си с ориста ти квит,
защото си деветото коляно,
което тежка клетва поразѝ.
Твой дядо брачна клетва е погазил,
изплащаш греховете на онази,
на баба ти – горещите сълзѝ.
Дори когато стих, с копривен плам
върху възглавето ти сънищата жули.
И нощите ти все вървят натам –
коприва буйна – грозни хорски хули.
Жена върви, с изправено чело̀.
Корава е и няма да я смачка,
душата ѝ превърнала в играчка,
тълпата. Боже! Трудно е било.
Издънка си и ти на своя род.
Единствена и знаеш го, последна.
Надзърта в огледалото живот
и нявга през очите ти погледне –
застинал, като полъх много тих
духът ѝ женски – твърд, като скалата,
в която греят жилчици от злато –
наследството ти – недописан стих.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
