Dec 12, 2008, 9:09 PM

Хей... 

  Poetry » Love
530 0 6
Хей, момиче, на моята младост,
скъпа майка на две дъщери,
моя болка, надежда и радост
спри се с този парцал. Разбери,
чистотата е хубаво нещо,
но да лъскаш стъклата през час,
да разместваш ненужните вещи
и край теб да се мотам и аз
я с леген, я със парочистачка,
и да слушам за "Медикс" и "Тест"
сред поредните "малки задачки"
ми е доста да бъда злочест.
Казваш, днес ще измием стъклата.
Давай, свършвай и с тази игра,
но не се изненадвай, когато
светлоока и луда зора
се усмихне в прозорците утре
и накацат врабците отвън,
че ме няма във стаята вътре.
Аз ще бъда в кристалния звън
на прозореца чист по паважа
и в лъчите на бъдни утра,
полетял със врабчетата важни.
Ще е късно тогава да спра.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??