Dec 12, 2008, 9:09 PM

Хей...

  Poetry » Love
795 0 6
Хей, момиче, на моята младост,
скъпа майка на две дъщери,
моя болка, надежда и радост
спри се с този парцал. Разбери,
чистотата е хубаво нещо,
но да лъскаш стъклата през час,
да разместваш ненужните вещи
и край теб да се мотам и аз
я с леген, я със парочистачка,
и да слушам за "Медикс" и "Тест"
сред поредните "малки задачки"
ми е доста да бъда злочест.
Казваш, днес ще измием стъклата.
Давай, свършвай и с тази игра,
но не се изненадвай, когато
светлоока и луда зора
се усмихне в прозорците утре
и накацат врабците отвън,
че ме няма във стаята вътре.
Аз ще бъда в кристалния звън
на прозореца чист по паважа
и в лъчите на бъдни утра,
полетял със врабчетата важни.
Ще е късно тогава да спра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...