Dec 12, 2008, 9:09 PM

Хей...

  Poetry » Love
794 0 6
Хей, момиче, на моята младост,
скъпа майка на две дъщери,
моя болка, надежда и радост
спри се с този парцал. Разбери,
чистотата е хубаво нещо,
но да лъскаш стъклата през час,
да разместваш ненужните вещи
и край теб да се мотам и аз
я с леген, я със парочистачка,
и да слушам за "Медикс" и "Тест"
сред поредните "малки задачки"
ми е доста да бъда злочест.
Казваш, днес ще измием стъклата.
Давай, свършвай и с тази игра,
но не се изненадвай, когато
светлоока и луда зора
се усмихне в прозорците утре
и накацат врабците отвън,
че ме няма във стаята вътре.
Аз ще бъда в кристалния звън
на прозореца чист по паважа
и в лъчите на бъдни утра,
полетял със врабчетата важни.
Ще е късно тогава да спра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...