Колелото на живота върнах мислено назад.

Ужасих се! Мили Боже, туй да си ми дал

не може, аз ли бях във този ад?!

Хей, живот немилостив,

мен ли разпна на Голгота?

Аз ли чашата горчива чак до дъното изпих?

Аз ли всичко туй понесох и през времето

пренесох себе си и своя стих?!

Хей, живот немилостив,

и останала съм жива!

Откъде намерих сили всичко туй да понеса?

Всичко туй да преживея и все пак

да оцелея, да те славя?! Небеса!

Хей, живот немилостив,

с нещо пак сте ме дарили!

Жива съм и ще живея! Дадохте ми две ръце,

ум, чувствително сърце, вложихте в мен

сила висша, стих-възхвала да напиша!...

Хей, живот немилостив,

пак за тебе песни пея!