6.07.2011 г., 23:18

Хей, живот немилостив!

588 0 1

 

 

Колелото на живота върнах мислено назад.

Ужасих се! Мили Боже, туй да си ми дал

не може, аз ли бях във този ад?!

Хей, живот немилостив,

мен ли разпна на Голгота?

 

Аз ли чашата горчива чак до дъното изпих?

Аз ли всичко туй понесох и през времето

пренесох себе си и своя стих?!

Хей, живот немилостив,

и останала съм жива!

 

Откъде намерих сили всичко туй да понеса?

Всичко туй да преживея и все пак

да оцелея, да те славя?! Небеса!

Хей, живот немилостив,

с нещо пак сте ме дарили!

 

Жива съм и ще живея! Дадохте ми две ръце,

ум, чувствително сърце, вложихте в мен

сила висша, стих-възхвала да напиша!...

Хей, живот немилостив,

пак за тебе песни пея!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...