Хей, поете!
Хей поете, не пиши за захар
За розов цвят и карамел,
Не пиши изтъркани клишета
За върхове които си превзел.
Хей поете, не пиши когато,
Животът е прекрасен и красив
Не цапай листа със лекета
Захвърли проклетия молив.
Хей поете, напиши за нея
За единствената, невъзможната любов
Разбий сърцето ми със рими
Да не чувам онзи зов
Който, като нож ме реже
И сипва в раните солта
Хей, пиши, пиши поете
Как тя се ражда във калта
Тя поете е във тиня
В огън, в мъка и тъга
Тя е вечната поете
Болка е, с пречупена снага.
Тя е трудно преживяна
Тя е кръв и истински сълзи
Поезията, великата поете
Страда, гърчи се, пълзи
Тя, не е безгрижна и омайна
Тя не свети, не сладни
Красивата поезия поете
Е безнадеждна, пари и боли.
Хей поете, не пиши за захар
За розов цвят и карамел…
© Живко Димитров All rights reserved.
