May 26, 2010, 11:32 PM

ххх

  Poetry » Other
625 0 0

Искам да отключа всичките си мисли,

да ги пусна в синьото тихо да бълбукат,

да се лутат радостни в светове измислени,

да се забавляват и да не им пука.

 

Искам да развържа тайните си страсти

дълго в мен затваряни. Нека да вилнеят,

да помитат яростно дървеса и храсти,

както в буря лятна прави суховеят.

 

Искам да насъскам своите желания

сякаш хрътки бързи, хванали следата.

Ненаситни странници, търсещи познание -

те са мимолетният флирт със самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...