ххх
Стара приказка.Бяла гора.
Тук живеят джуджета и феи.
Те летят със прозрачни крила
и с пера от пауни си веят.
Търся своята вечна любов.
Вечна младост и хубост не искам.
Стар магьосник - жесток и суров
във лицето ми грубо се киска.
И предлага ми договор строг:
аз от мага любов получавам,
но при него в замяна без срок
като вярна робиня оставам.
Ужасена се дърпам , крещя,
през тресавища лепкави бягам.
Но къде да се скрия в нощта
от вълшебната сила на мага?
И защо ми е тази любов,
та дори да е силна и вечна,
щом в нагона и плътския зов
има страст, но няма човечност.
Искам нежност и кротост, и свян,
всеотдайност, вярност и пламък.
Но, уви, във гърдите си, знам,
не сърце носи магът, а камък.
Ако мога дори за момент
да обикна магьосника злобен,
той ще стане прекрасен левент,
от магията ще е свободен.
Колко често в живота така
търсим рицаря, идеала,
а отхвърляме с лека ръка
шанса, дето съдбата е дала.
Стара приказка. Бяла гора.
Даже без джуджета и феи
аз сама свойта орис избрах
и не искам да бягам от нея.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
