Накарах слънцето да плаче.
И тишината се смали.
Заспах до облак млад, обаче
в мен не престана да вали.
Откраднах синьо от небето.
Излъгах всичките листа.
Посях тревога там, където,
преди растеше радостта.
Не бях доволна. Все мечтаех
да предизвикам лунен крах.
От чужда глупост се отчаях,
а после плаках и се смях.
Накрая кротнах примирена,
постлала си парче покой,
измислила една Вселена,
почти като в ковчег на Ной.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
