ххх

Sep 3, 2014, 11:13 PM

Poetry » Other

396 0 2

Накарах слънцето да плаче.
И тишината се смали.
Заспах до облак млад, обаче
в мен не престана да вали.
Откраднах синьо от небето.
Излъгах всичките листа.
Посях тревога там, където,
преди растеше радостта.
Не бях доволна. Все мечтаех
да предизвикам лунен крах.
От чужда глупост се отчаях,
а после плаках и се смях. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ххх

Want to read more?

Random works