laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Sep 3, 2014, 11:13 PM

ххх 

  Poetry » Other
351 0 2

Накарах слънцето да плаче.

И тишината се смали.

Заспах до облак млад, обаче

в мен не престана да вали.

 

Откраднах синьо от небето.

Излъгах всичките листа.

Посях тревога там, където,

преди растеше радостта.


Не бях доволна. Все мечтаех

да предизвикам лунен крах.

От чужда глупост се отчаях,

а после плаках и се смях.


Накрая кротнах примирена,

постлала си парче покой,

измислила една Вселена,

почти като в ковчег на Ной.


© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??