ххх

3 сент. 2014 г., 23:13

Поэзия » Другая

385 0 2

Накарах слънцето да плаче.
И тишината се смали.
Заспах до облак млад, обаче
в мен не престана да вали.
Откраднах синьо от небето.
Излъгах всичките листа.
Посях тревога там, където,
преди растеше радостта.
Не бях доволна. Все мечтаех
да предизвикам лунен крах.
От чужда глупост се отчаях,
а после плаках и се смях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ххх

Искате да прочетете повече?

Предложения