ХИ-ХИ-ХИ-Хиляди дяволи
ХИ-ХИ-ХИ-Хиляди дяволи
Събуждам се облян във пот -
в главата нямам сънен спомен.
Мозъкът ми – димящ гроб,
очакващ тъжен помен.
Очи притварям и се питам:
- Сънувал ли съм нещо?
Чаршафите защо съм сритал,
дали ми е било горещо?
На хоризонта вместо слънце
изгрява пламнал кръст,
изпепеляващ всяка мисъл
с горящия си пръст.
Криле от пламъци във полет!
Развяла огнена коса,
отправила ми блеснал поглед
стои една жена.
В гърдите ѝ страстта напира,
а аз долавям я във мен.
През разкопчаната и риза
съзирам цял харем.
В сърцето ми греховни флейти!
Камбанен звън в главата на монах!
Въстават сивите ми клетки!
Та аз не вярвам във Аллах!
Жени невинно свили пръсти,
с които ме разкъсват,
смирено почват да се кръстят
и пак в съня ме връщат.
Спрете! Аз съм атеист!
В чудеса не вярвам.
Под пламналите ви коси
рогата ви улавям.
Коя пластично-хирургическа душа
опашките ви ампутира?
И космите от вашите тела
с адски лазер епилира!?
Няма ли кой да ме събуди?-
С отворени докрай очи
да спра кошмарите си луди.
До мойто рамо ангел спи!
Клепачи вдига и ме гледа,
изящно милва ме с ръка.
А тръгнал бях подир говеда
с остри дяволски рога.
Върви че вярвай на съня си!
Та аз живял съм моногамен.
Явно сънувал съм смъртта си -
кошмарно бях измамен...
© Борис Борисов All rights reserved.
