Hи рано, ни късно
Облаци тътнещи, облаци кълбести,
впрегнати в тежка небесна каляска,
сиви коне сте, с потръпващи хълбоци,
шиба ви яростно пътник – неласкав.
Мълнии здраво задържат ви впрегнати,
вече подгизнаха макове, ниви.
А ви се иска, аз знам да побегнете,
волни да бъдете – бели, щастливи.
Плаче треперейки лято, несбъднато,
мокри щурците цвъртят пресекливо.
Сякаш сте орда, дошла от отвъдното,
но в слънчогледите слънцето живо,
в черните семчици крие надеждата,
че ще изгрее дъгата – ще пръсне,
сивите облаци. Вечни изглеждате,
ще отлетите – ни рано, ни късно.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Марийче! Гуш!
-
Дори ритъмът тук е в съзвучие с препускаща конница!👏 За това се иска усет, то не се учи, а самата стихотворна музика е вградена в теб и всичко, което пишеш е така прекрасно!
Гушкам те, поетична чаровница!🤗🌹💕 -
Благодаря, Скити!
-
Ще отлетят и ще има щурчета, ще има и слънчогледи, ще има и лято 🌻🌞🌈
Много е хубаво, Наде!
-
Юри, Силвенце, благодаря ви!
-
Каква конница си впрегнала, Наде, напълни ми душата!
-
Благодаря ви, момичета!
-
Поздравления!
-
Нищо не пречи да отглеждаме слънце в себе си, докато се уморят облаците. Или пък, докато вятърът не ги прати на пътешествие
-
Страхотия!
-
Ще има лято приятели и слънце, и щурчета. Ще има!
-
Както е тръгнало, дали ще има лято, да се надяваме, разчитайки на надеждата в стиха ти, Наде!
-
Бурята, облаците, наводненията, сушата, гръмотевиците, жегата... Всичко е част от живота.
И ти си в него...
„Хубаво!
А защо е такова мъртвило тук? -
Кишаво време...
И все пак животът е достатъчно осмислен: има ли слънце.
Поздравления за творбата, Надежда!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
