Хиляди възкръснали мечти...
Препънал се на любовта във кръста,
пиян ще се разпъна сам.
Ще ме погалиш с нежни пръсти –
и заедно ще продължим натам,
където няма тъжни листопади
и есени със мирис на море,
а твоите очи са вечно млади,
превърнали зениците в небе,
безбрежно и самотно безпокойно -
парченца обич, сбрали светлина,
в оранжев,като диня спомен,
и в ягоди от кръв и топлина.
Боли ме. Затова ще викам
Дано ме чуе Бог. Дано и Ти!
Повярвай ми – това не е молитва,
а хиляди възкръснали мечти...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
