ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
10.10.2013 г., 17:56 ч.

Хиляди възкръснали мечти... 

  Поезия » Друга
807 0 10

Препънал се на любовта във кръста,
пиян ще се разпъна сам.
Ще ме погалиш с нежни пръсти –
и заедно ще продължим натам,

където няма тъжни листопади
и есени със мирис на море,
а твоите очи са вечно млади,
превърнали зениците в небе,

безбрежно и самотно безпокойно -
парченца обич, сбрали светлина,
в оранжев,като диня спомен,
и в ягоди от кръв и топлина.

Боли ме. Затова ще викам
Дано ме чуе Бог. Дано и Ти!
Повярвай ми – това не е молитва,
а хиляди възкръснали мечти...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??