Хищници
Помниш ли врабеца
как летящ, сърдит,
глътна скакалеца,
за да бъде сит?
Спомняш си навярно
кой със хладна длан
бутна скакалеца
в страшния капан.
Бе съвсем случайно,
тъй, досадна твар,
скочила незнайно
откъде и как.
Но се случи нещо -
Бог или съдба,
аз за знак зловещ
го приех с тъга.
Сигурна съм, зная -
в този кратък миг
аз видях безкрая
да прелита с вик.
И сред него плува
твоето лице,
нищичко не чува -
без душа, сърце.
Скакалецът даже,
станал за мезе
на врабеца снажен,
имаше сърце.
6.10.2017
© Мария Димитрова All rights reserved.
Наистина интересно, чак невероятно, а покрай нас е пълно с идеи и вдъхновения, само трябват очи, за да ги видим и ето, ти си го видяла и пресъздала! 