Хищници
Помниш ли врабеца
как летящ, сърдит,
глътна скакалеца,
за да бъде сит?
Спомняш си навярно
кой със хладна длан
бутна скакалеца
в страшния капан.
Бе съвсем случайно,
тъй, досадна твар,
скочила незнайно
откъде и как.
Но се случи нещо -
Бог или съдба,
аз за знак зловещ
го приех с тъга.
Сигурна съм, зная -
в този кратък миг
аз видях безкрая
да прелита с вик.
И сред него плува
твоето лице,
нищичко не чува -
без душа, сърце.
Скакалецът даже,
станал за мезе
на врабеца снажен,
имаше сърце.
6.10.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
Наистина интересно, чак невероятно, а покрай нас е пълно с идеи и вдъхновения, само трябват очи, за да ги видим и ето, ти си го видяла и пресъздала! 