Хлапето
ХЛАПЕТО
Мечтая си да бъда пак момче.
Да си надяна светлите бермуди.
Когато лятно слънце напече,
във кепчето да хващам пеперуди.
На вълнолома със флаконче спрей
да нарисувам варненския залез.
Момичетата с роклички солей
да сочат подир мене с показалец.
В любимата ми Гръцка махала
пак да си крадна шепа-две смокини.
И тати пак да каже: – Я, ела! –
ти даже за крадец не ставаш, сине!
Да поиграя в сумрачния парк
с хлапетата на "Прескочи кобила!".
Сега съм стар. Сега съм адски стар.
Дори – и да мечтая, нямам сила.
Провождам си небесния светлик.
И мракът ми надява черна гугла.
А тази нощ в един случаен миг
едно хлапе във моя стих се шмугна.
© Валери Станков All rights reserved.
