Погледни, тълпата ни поглъща
обезличава ни пиянският ù дух,
сред никотин и карнавали ни превръща
в някой друг - и сляп, и глух.
Там, в ниското, опиянена е от ориента,
сладостно в забрава кълчи тя бедра,
тълпата отдавна не иска сонети,
а стръвно си търси хляб и зрелища.
Вперила е поглед в синьото на екрана,
записва прилежно брътвежите на екстрасенс;
и лаят си кучетата, и върви си керванът,
на масата тълпата си друса бели денс.
Забързана е тя между работа, задачи,
не се вълнува от Данте, Беатриче,
а Романтизмът е като въздуха прозрачен,
възпята е днес любовта към парите.
И култура, изкуство са вече чужди думи,
Малкият принц не ни е близък, познат;
сърцето ни вълнуват разиграваните суми
и героите в поредния риалити формат.
И след него идват силиконовите кукли,
в ръката - за престиж - с микрофон,
размятат си в ритъм русите букли -
жалко, че липсва им единствено пилон!
Ах, че красива действителност, значи -
кому тук са нужни пиано, цигулка?
Тълпата е пълна днес с разбирачи,
важна е на бизнесмена новата булка.
И така животът ни става риалити -
в него с глупост е всичко покрито,
тя щедро раздава си медалите.
Какво да кажа ли? На печелившите - честито!
© Слънчево Момиче All rights reserved.
а стръвно търси зрелища и хляб,
за да запазиш римата и ритъма.
Поздрав.