Стая. Ваза. Стол.
Тихо. Тъмно. Ствол.
Внезапна реч, неспираща вражда.
Скандал редува се с кавга.
Стая. Ваза. Стол.
Тихо. Тъмно. Кол.
Внезапен плач, неспиращи сълзи.
Без скандал и с много бледи светлини.
Стая. Ваза. Стол.
Тихо. Тъмно. Сол.
Внезапна сеч, неспиращо дихание.
Червени хора – в безсъзнание.
© Карина Костадинова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
