Homo ludens
HOMO LUDENS
... с нелепите предчувствия за края
и радостта, че дишам – все тъй жив,
аз цял живот сред думите играя! –
и ги записвам с прост "Б-2" молив,
те – непокорни, често се изплъзват,
но аз ги връщам в старата игра –
с тях всяка моя мека глътка въздух
дори не чини пукната пара́! –
прекрасни, ненадейни, тъй значими
във смисъла – да бъда още тук,
живея с невъзможните си рими –
и вярвайте? – живот не искам друг.
Те ръсват ми солчица на кравая! –
те ме повиват! – Божие дете.
Аз цял живот със думите играя.
А може би със мен играят те.
4 януарий 2022 г.
гр. Варна, 3, 15 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
