5 ene 2024, 7:48

Homo ludens

  Poesía
726 4 2

HOMO LUDENS

 

... с нелепите предчувствия за края

и радостта, че дишам – все тъй жив,

аз цял живот сред думите играя! –

и ги записвам с прост "Б-2" молив,

те – непокорни, често се изплъзват,

но аз ги връщам в старата игра –

с тях всяка моя мека глътка въздух

дори не чини пукната пара́! –

 

прекрасни, ненадейни, тъй значими

във смисъла – да бъда още тук,

живея с невъзможните си рими –

и вярвайте? – живот не искам друг.

Те ръсват ми солчица на кравая! –

те ме повиват! – Божие дете.

Аз цял живот със думите играя.

А може би със мен играят те.

 

4 януарий 2022 г.

гр. Варна, 3, 15 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...