Homo ludens

5.01.2024 г., 7:48 ч.

Поезия

250 4 2

HOMO LUDENS

... с нелепите предчувствия за края

и радостта, че дишам – все тъй жив,

аз цял живот сред думите играя! –

и ги записвам с прост "Б-2" молив,

те – непокорни, често се изплъзват,

но аз ги връщам в старата игра –

с тях всяка моя мека глътка въздух

дори не чини пукната пара́! –

прекрасни, ненадейни, тъй значими

във смисъла – да бъда още тук,

живея с невъзможните си рими –

и вярвайте? – живот не искам друг.

Те ръсват ми солчица на кравая! –

те ме повиват! – Божие дете.

Аз цял живот със думите играя.

А може би със мен играят те.

4 януарий 2022 г.

гр. Варна, 3, 15 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.