Jun 28, 2025, 1:47 PM

Хората

  Poetry » Civic
265 0 0

Всеки ден вървя,
въртя кръгозора,
събирам насрещните хора -
всички в свойте борби
могат да бъдат прекрасни,
могат да бъдат добри...
А изглеждат нещастни.
Нижат грижи банални
в Битие преобърнато,
нещо загубили,
друго несбъднато...
С пот са се трудили,
а сякаш все са последни
и отнети победите.
Мислят си колко са бедни
и не понасят съседите.
Често не понасят

и свойта професия
и от немощ страхът
се превръща в агресия.
Стоят неестествени.
В своята дупка дълбаят,
но че са просто посредствени
като милиони в света
няма как да признаят.
А ако както вървят,
погледнат
към всичките хора -
в доброто от тях
дали ще намерят опора
и с чувства неясни
дали ще повярват,
че те са прекрасни?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Петева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...