Хората
Всеки ден вървя,
въртя кръгозора,
събирам насрещните хора -
всички в свойте борби
могат да бъдат прекрасни,
могат да бъдат добри...
А изглеждат нещастни.
Нижат грижи банални
в Битие преобърнато,
нещо загубили,
друго несбъднато...
С пот са се трудили,
а сякаш все са последни
и отнети победите.
Мислят си колко са бедни
и не понасят съседите.
Често не понасят
и свойта професия
и от немощ страхът
се превръща в агресия.
Стоят неестествени.
В своята дупка дълбаят,
но че са просто посредствени
като милиони в света
няма как да признаят.
А ако както вървят,
погледнат
към всичките хора -
в доброто от тях
дали ще намерят опора
и с чувства неясни
дали ще повярват,
че те са прекрасни?!
© Весела Петева All rights reserved.