Хоро
ХОРО
Потънаха пред мене много власти.
Не можеш ги откри и с ехолот.
И никоя от тях не каза: – Здрасти! –
на шепичката български народ.
Продаде си на Дявола душата
Вълшебникът с Вълшебния килим.
И се топим – без работа и плата.
И цял Народ! – си чезнем яко дим.
Така ли ще потънем във Всемира,
прашинки във бюджетното перо?
И време е да стане Страшимиров! –
с кръв да напише своето "Хоро".
През гърлото ни вързаха – жестоко.
И леден страх душите ни скова.
Ще си отиде някой ден и Боко!
И знам какво ме чака след това.
Ще падна. Друг ще ме смени. И – толкоз.
Но по-красива участ аз не ща.
Родино моя, моя адска болка! –
пронизала сърцето на света.
13 август 2020 г.
гр. Варна, 8, 30 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
