Хотелска стая. Полутъмна.
Диван и спалня, друга стая с две легла.
В едната аз и ти се любим,
оттатък твоят мъж и моята жена.
Отекват стонове на задоволство.
През тънката стена се чува „Ох” и „Ах”.
Проскърцва спалнята, легло потропва,
минути тишина... приглушен смях.
Под утрото утихва всичко.
Жена и мъж, доволни от нощта.
Заспиват във обятията чужди,
в хотелски стаи, по-различни от света.
© Христо Костов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
