Храм
ХРАМ
Олтар намерих в полето
за молитва, дар и любов.
Отправих взор към небето
и попитах… „Съм ли готов?”
Над мене то мрачно и строго увисна,
чѐло навъси, притъмня,
препусна със вятъра, бездната писна,
удари гръм, времето спря.
Пороен дъжд бликна от първата капка,
ще удави земята безумецът сляп.
Помислих си, нужна е сигурна лодка
да си търся мечтата на тихия бряг.
Но чудо, смирен пресипна пороя,
погали ме бриз от птичи крила,
любовна песен засвири прибоя –
дали ще си моя тук и сега?
… а ти боса, невинна и бяла
пеперудено вееш буйни коси,
с усмивка радост чиста събрала,
потъваш блажена в моите очи.
И топли лъчи нежно и меко се спряха,
целунаха свежата, чиста земя,
а душите ни бурни, съдбовно се сляха
с неоткъснати диви цветя!
© Иван Димитров All rights reserved.
