Накрая разбрах, че си хирург.
Нали оперира ми душата.
Скалпелът ти беше малко груб,
затуй боля ме тъй, повярвай!
Сега е вече друго,
с време раните зарастват
и аз съм вече друг
с душата си безгласна.
Нали извади всички струни,
за песен нямам ни една,
помня само думи лунни,
които нощем си хрипя...
Упреквам мен, сънувам теб,
но какво са думите без песен –
един хрипкав сух куплет от пациент
в белещата от снега ми есен...
© Валдемар All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
