Христо Смирненски
Христо Смирненски
Ти пак гледаш във витрините на големия град,
а там са те, отразяват се в тях детските личица.
Сив и студен е той за бедния, а светъл за богат,
видя пак малките гаврошовци, едни бедни деца!
Очите им малки светеха срещу лакомствата,
наредени сладки и соленки на витрината.
Те гледаха ги с мечта и една голяма тъга,
гледаха, гледаха и продължиха си по пътя.
Ти пишеше словата си някога с много мъка,
с изпълнена душа с болка и голяма тъга.
За Животът нечестен изпълнен с борба,
за едни хора бе той майка, а за други мащеха.
И сега пак от небето редиш свойте слова,
за свойте братя българи пишеш от душа.
Те пак са пред бляскавите витрини, деца,
твоите гаврошовци са сити само в съня!
© Валентин Миленов All rights reserved.
