Хроника
Това лято се случи знойно и сухо.
Синоптиците не са споменавали думата „дъжд” от април.
Кръвоносните съдове на хипертониците
неистово се разшириха,
замъчи ги повсеместен и зъл главобол -
пълноценен и неутешим…
През това лято,
след обилната пролет,
котките родиха второ котило,
но продължаваха да дерат до светлосиньо нощта.
Зеленчуците на стопаните масово изгоряха -
от някаква болест,
а тези, които узряха преди това -
бяха вкусни, но не стигаха за зимнина…
Крайбрежната кукумявка изчезна нанякъде,
загърбила безотговорно своята територия,
а писателите от почивната станция -
не написаха нито един смислен ред…
Към разруха вървеше държавата
и само анархията - крепеше някак подпорите,
а от крайните мерки - нямаше капка здравословен ефект.
Всички стари и новоизлюпени гларуси -
като пирати,
безпаметно,
до крак,
до повръщане се напиха.
Дремеха безконечно и не изтрезняваха нито за миг.
Вече десети ден цареше измамен покой…
По русия пясък се разхождаха гарвани
на внушителна група,
жили и мускули демонстрираха,
задяваха чайките,
но без да налитат на бой…
И само
появилите се пак - след двадесет лета - чехкини,
скучаеха мрачно и прикрито завиждаха
на рускините - до вежди потънали в свои води…
Дървата бавно поскъпнаха, след тях въглищата и сиренето,
а пък бирата…
Бирата нямаше почивен ден,
нито промоция някаква -
и с лекота надхвърляше всички европейски цени…
Безплатни останаха само напращелите залези
и разкошните изгреви -
ако ранобуден спасител не ги отрови
с разноезични псувни…
Че някой пак е правил любов - горе на вишката,
въжето оплел е, чадъра насилствено свил…
Много неща това лято не се случиха.
Приземиха се обаче много… много мечти…
По пътищата -
маса народ - съвсем като на война -
се избиха…
А все още е лято…
И ще ми трябва
още един молив…
Красимир Чернев
© Красимир Чернев All rights reserved.
