Jun 30, 2012, 10:01 PM

Хронология

  Poetry » Love
853 0 1

отначало
не казвах на никой "обичам те"
или казвах, но само със думи
от благодарност, от скука - безумие,
от крещящо неискрени глуми,
после
отказах се даже от смисъла
и това така отегчи ме,
че станах присъда подписана
и спрях да измислям причини
обаче,
както става в живота понякога,
без насилие, без благодарност, без скука
тези думи, толкова мятани,
изведнъж откриха пролука
и сега
скочих явно в капан от безлуние,
пригоден за един, не за двама
и от дъното тихо "обичам те"
сричам само наум...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжелина Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...