Хубавата Галена
Понеже чувството бе споделено,
надхитрих Менелай. Убих Ахил.
И с галената хубава Галена
на меден месец тръгнах аз по Нил.
Реших да вдигна нейде пирамиди,
Валери Станков бе ги построил.
Събирах посреднощ и пекох миди,
с принцесата въртях очи на грил.
А тя ми плете скъпоценни рими.
Тя наниз от мъниста ми реди.
И с утринна въздишка: „О, любими!”
тя стъмни всички изгревни звезди.
Но детски глас не писна в нашта хижа.
И щерката на Троя, в кал и дъжд,
си тръгна. А пък аз среднощем нижа:
Дари я, Господи, с по-читав мъж...
И Господ я дари. Като Патрокъл
бе Александър – вдъхновен и млад.
Но тя е в мен до дъно. И до кокал.
И днеска пренарежда моя свят...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
