Nov 28, 2008, 8:40 PM

Художник

  Poetry
854 0 7

Недей ме заключва,

не искай да съм вещ.

Недей ме оставя

в дома така зловещ.

 

Аз съм птица!

Ти - кафез.

 

Недей ме обича,

не искам аз любов.

Ти твърде си различна -

с теб това не е живот.

 

Не искай да съм ти приятел,

на всеки затвор решетките руша

и ставам аз предател,

и оковите троша!

 

Не целувай, когато

искам те далеч;

Не бъди каквато си.

Не искай да съм вещ!

 

Аз не съм другар,

не се превръщай в моя Ад;

Аз не съм и стар,

нито съм ти дар!

 

Бъди художникът на моята душа,

нарисувай я с пътища и свобода.

Аз не ща любов,

нито с теб живот.

Аз не искам да съм твой приятел,

на деня съм нощният предател.

 

Нарисувай със замах -

бързо, точно и със смях.

Не усмивки,

не целувки!

Нарисувай свобода,

нарисувай ми душа!

 

Ако не...

... не се сърди, когато спреш на моя праг

и откриеш, че съм твоят враг...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...