Недей ме заключва,
не искай да съм вещ.
Недей ме оставя
в дома така зловещ.
Аз съм птица!
Ти - кафез.
Недей ме обича,
не искам аз любов.
Ти твърде си различна -
с теб това не е живот.
Не искай да съм ти приятел,
на всеки затвор решетките руша
и ставам аз предател,
и оковите троша!
Не целувай, когато
искам те далеч;
Не бъди каквато си.
Не искай да съм вещ!
Аз не съм другар,
не се превръщай в моя Ад;
Аз не съм и стар,
нито съм ти дар!
Бъди художникът на моята душа,
нарисувай я с пътища и свобода.
Аз не ща любов,
нито с теб живот.
Аз не искам да съм твой приятел,
на деня съм нощният предател.
Нарисувай със замах -
бързо, точно и със смях.
Не усмивки,
не целувки!
Нарисувай свобода,
нарисувай ми душа!
Ако не...
... не се сърди, когато спреш на моя праг
и откриеш, че съм твоят враг...
© Никой All rights reserved.
А ти май си успял!
Много ми хареса замисълът на стиха!