Nov 6, 2014, 1:24 AM

Художник на любовта

  Poetry » Love
1K 0 0


С четка в ръка
рисуваше тя
бъдещи дни,
а в женски очи
искрица блести
и с пареща топлина
докосна ме тя.
Контур по контур,
цвят по цвят,
растеше един
образ познат.
Двете души
в една тя събра,
любов обеща
и с дъх топлина
обгърна нощта.
Ръка за ръка
хвана ги тя
и тихо в нощта
песен запя,
песен за две
пленени сърца...
С четка в ръка
рисуваше тя,
а подписът ù
любовта заклейми:
„Обичам те сега,
завинаги и
след това...„

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Джуров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...