6.11.2014 г., 1:24

Художник на любовта

1K 0 0


С четка в ръка
рисуваше тя
бъдещи дни,
а в женски очи
искрица блести
и с пареща топлина
докосна ме тя.
Контур по контур,
цвят по цвят,
растеше един
образ познат.
Двете души
в една тя събра,
любов обеща
и с дъх топлина
обгърна нощта.
Ръка за ръка
хвана ги тя
и тихо в нощта
песен запя,
песен за две
пленени сърца...
С четка в ръка
рисуваше тя,
а подписът ù
любовта заклейми:
„Обичам те сега,
завинаги и
след това...„

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Джуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...