Aug 31, 2020, 11:50 AM

Художникът

  Poetry » Other
721 0 0

Художникът вървеше умислен 

-Какво да нарисувам този път?

Герой някой измислен,

А с боите си ще го даря със плът.

 

Едно наметало ,малки мустачки

Шапка ръкавици и някоя шпага

Направил нанякъде крачка..

Или към ново приключение бяга.

 

До него ще сложа морският фар

Да свети ,да осветява му пътя

Та нали рисувам един мускетар

Как иначе бих могъл да постъпя.

 

Или да нарисувам само морето-

Замислен вървеше художника днеска

-Морета в картината спрете

Каза си художникът мъничко трескаво.

 

Вървеше замислен - идеи безброй

Но коя от тях да нарисува

Море или приказният герой

Определено и двете си струват

 

Тогава решил герой и море

Там на бреговете със истинска шпага

Се бори с морските зверове

И морски кон героя впряга

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...