Хвала на шкембето
Българинът искал свобода
и искал европейски да живее,
ала дадеш ли му, шкембе чорба,
смисълът намира си във нея.
Ще сложи чесън и лютив пипер,
ще сипе две лъжици от оцета.
Изпотен ще псува премиера
и ще изплюе жила от късмета.
Ще си рече – не съм умрял от глад,
но искам да опитам и пържоли.
Шкембето е реалният му свят,
а всичко друго е мечта с мазоли.
Шкембето е чорба за махмурлук,
за обед, за вечеря, за закуска.
С шкембе ще порасте и бъдещ внук,
но нека той псувните да пропуска.
Хвала на най-народната чорба
и нека шкембеджийници да има.
Животът ни е радост и тъга
с чорбица от шкембе, неустоима.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
