Хващам листа
Пак откраднах минутки от нея,
но защо в кратък миг заболя,
вместо радост, горчилка се лее,
в мойта чаша доливам тъга.
После жадно, виновно изпивам,
наранена, горчивия сок,
и усмивката с мъка разкривам,
а косата, си свивам на кок.
И се сгушвам във ъгъла... пусто,
уж, съм силна, но явно греша,
пак потъвам във сивото русло,
на живота ми, вяла река.
Да, боли ме, боли ме ужасно,
а сърцето не иска да спре,
и препуска през чувствата бясно,
все копнее за твойто лице.
Стига мисли, не искам да мисля,
само болката някак да спре,
и отново се хващам за листа,
клет удавник, във бурно море.
© Неземна All rights reserved.
Направо те видях в съня ми
