Хъбъл
Хъбъл
Продавач на фалшиви надежди,
оплаквач на умрели мечти,
все по-често оттатък поглеждам,
там където съм стигнал почти.
И ме няма. Нито тук, нито там.
Една няма камбана,
чака последния знак.
И в този мрак...
Все очаквам То да стане,
непресъхващото Нищо пак да се взриви,
да се развия от юргана
на плазми и лъчи.
От сън космически да се събудя,
навярно прероден,
където няма користни подбуди
и няма нощ, и няма ден.
Само духът ми устремен
през границите на безкрая
да търси и открие мен,
а защо – не зная.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
