Преде в небето тънки сиви нишки,
навъсен ден и питам го : Дали?
Той тихо казва : Да, ще завали!
И мълниите строява - по войнишки.
Разплаканият облак - по вдовишки,
престилка избеляла в миг подви,
коляно зърнал в мокрите треви,
закиска се и вятър - по мръснишки.
Гърми, трещи в небесните си вишки,
прицелват се ядосани светци,
и пламват, съскат мокрите кръстци...
И Бог троши тиарите владишки...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
