И чака изгрев от обратната страна
Поетът и Луната разговарят...
Разменят си усмивките и мислите.
И лепкавите облаци забравят,
че могат да им пречат да се виждат...
Поетът все не иска да повярва
страната ú обратна, че е гробище
на мънички звездици, неочаквано
угаснали, изгубвайки посоката...
Луната пък не вярва, че на светлото
не могат от Земята да я виждат...
И да усещат как тупти сърцето ú
със всяка земна болка или грижа...
Поетът и Луната се разбират...
И само времето разкъсва диалога им
на две еднакво дишащи половинки
в едно сърце препълнено с тревожност...
И двамата усещат колко трудно
се съхраняват ценности и пътища,
които водят до любов към другата
страна, която неусетно сме превърнали
във гробище на светлото в душите си...
Стопява мъката Луната до дъга.
Поетът пали свещ и пише стихове.
И чака изгрев от обратната страна...
© Дочка Василева All rights reserved.
