Поетът и Луната разговарят...
Разменят си усмивките и мислите.
И лепкавите облаци забравят,
че могат да им пречат да се виждат...
Поетът все не иска да повярва
страната ú обратна, че е гробище
на мънички звездици, неочаквано
угаснали, изгубвайки посоката...
Луната пък не вярва, че на светлото
не могат от Земята да я виждат...
И да усещат как тупти сърцето ú
със всяка земна болка или грижа... ...