... и да ме няма, любовта ще ти остане
В липата стара попритихнал, притаен,
завърта вятърът отронен лист полека,
от злато и коприна прави ми пътека,
че знае колко беше тежък този ден.
Настрой я лирата си, посвири за мен,
че по-увълчен е от вълците човека,
гушни ме, ветре мой и от перце по-лека,
ме отнеси далеко... с нежния рефрен.
Недей ме връща нивга! Моля за това,
в сърцето свое, ветре направи ми къща,
душата твоя нека с обич ме прегръща,
за теб са всички мои трепетни слова,
добър и лош обичам те... и ураганен,
и да ме няма, любовта ще ти остане.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
