Дори и да не го знаеш…,
представяла съм си името ти.
Заспивала съм в обятията ти,
и била съм напълно опиянена…
Дори и да не го знаеш…,
изписвала съм душата ти,
в пергамента на своята…
без дата и без време…
Дори и да не го знаеш…
очаквала съм съществуването ти,
винаги теб и единствено теб,
винаги съм те копнеела…
Дори и да не го знаеш…,
в сънищата говорили сме си,
с разтоварени обятия,
и замлъкнали сме в себе си…
Дори и да не го знаеш,
рисували сме вятъра в копнежите си,
и морета сме изобретявали
и кораби сме управлявали…
докато се запалим в целувки…
и потънем един в другиго…
© Лили Вълчева All rights reserved.